Не на насилието! Който бездейства става съучастник!
Фондация „П.У.Л.С.“ като организация, работеща в подкрепа на хората, пострадали от домашно насилие и насилие основано на пола, настоява за по-ефективни и работещи мерки за защита на жертвите на всички форми на насилие
За стотици хора в България домашното насилие е ежедневие. По данни на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) близо 1 млн. от общо 3,78 млн. българки са пострадали. Като в тази цифра не влизат пострадалите деца и мъже.
Днес, 01.08.2023г. с Указ на Президента на Република България беше обнародван Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. Какво ще се промени, и дали направените промени в ЗЗДН са достатъчни, за да бъдат защитени истинските жертви на домашно насилие, защитени ли са лицата, които са в интимна връзка, в каквато е било и момичето от Стара Загора, обезобразено от своя интимен партньор, или жените, които бяха убити през последните няколко години?
За случаите на лицата, убити от интимния им партньор, с който не е споделяно общо домакинство, няма статистика. Няма и заведени дела по реда на ЗЗДН, тъй като тези случаи не попадат в кръга на защитените лица. От началото на 2018 г. Български хелзинкски комитет, съвместно с други активисти, системно събира информация за случаите на умишлени убийства на жени от мъже в България, отразени в медийни публикации в интернет, от които макар без претенции за изчерпателност, четем:
2023: Най-малко 12 жени, убити от мъже в България
2022: Най-малко 20 жени, убити от мъже в България
2021: Най-малко 22 жени, убити от мъже в България
2020: Най-малко 19 жени, убити от мъже в България
2019: Най-малко 24 жени, убити от мъже в България
2018 : Най-малко 35 жени, убити от мъже в България
И ОБЩЕСТВОТО РЕАГИРА - С МИРЕН ПРОТЕСТ! Конкретен повод за мирния протест от 31.07.2023г. е поредния тежък случай на 18 годишно момиче, жертва на тежко насилие, преминало през жестоки форми на изтезание с живо човешко същество, което е извършено от интимния й партньор: над 20 прорезни рани с макетно ножче, небоходими над 400 шева, счупен нос, обръсната глава... Преживяване, което може да се опише като близко до смъртта на място, което трябва да бъде най-защитетена – в дома си... В подобни случаи потърсилите помощ от нашата организация често са споделяли, че не са знаели дали ще оживеят или не...
И въпреки жестокостта на това насилие правосъдие няма - веднага след насилието извършителя на свобода, а пострадалото момиче, вече не е същото... Нанесените душевни и телесни рани ще зарастват дълго...
Вече 24 години се питаме, как да спрем насилието, така че хората да живеят в свят на мир, благодеяния и любов. И къде се къса системата? Защо хората се нараняват един друг? И може ли държавния апарат да реагира адекватно за защита на жертвите на всички форми на насилие? Какви мерки са предприети от законодателния ни орган за справяне с нарушенията на човешките права, в това число и насилието основано на пола, както и най-важното разбиране и осъзнаване на проблема.
От години фондация „П.У.Л.С.“ и други правозащитни организации настояват за отпадане на частния характер на телесната повреда между съпрузи, близки и роднини. Жертвите на домашно насилие в сравнение с други пострадали от същите по вид престъпления, са в много по-уязвимо положение и много по застрашени от последващи посегателства с извършителя именно поради близостта си. Настоявахме и давахме своите становища да се ратифицира Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, приета през 2011 г.. За съжаление, българската държава е сред страните, които не ратифицира Конвенцията, която се основава на разбирането, че насилието срещу жени е форма на насилие, основано на пола, извършено срещу жените, защото просто са жени. Истанбулската конвенцията не оставя никакво съмнение: не може да има истинско равенство между жените и мъжете, ако жените изпитват насилие, основано на пола и това е в големи мащаби и държавните агенции и институции си затварят очите.
Задължение на държавата е да се заеме изцяло с превенцията и борбата срещу насилието във всичките му форми и да предприеме мерки за предотвратяване на насилието срещу жени и домашното насилие, да защитава жертвите и да преследва извършителите. Ако не го направи, това ще бъде отговорност на държавата.
На 21.07.2023г., 49-тото Народно събрание гласува Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. С новите изменения на ЗЗДН законодателният орган отговори на голяма част от нуждите на обществото за по-ефективно справяне с домашното насилие.
Като организация, регистрирана в обществена полза и работеща повече от 24 години по програми за превенция и директни услуги за лица и деца, пострадали от насилие, трафик и други рискови групи, Фондация „Позитивни умения на личността в социума” заявява своята удовлетвореност ЗА приемането на новия Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. На 01.08.2023г. ЗИД ЗЗДН е обнародван в Държавен вестник с Указ No 141 на Президента на България, като ще влезе в сила от 01. Януари 2024г., с изключение на : §8-чл.6а и чл.6б-Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие; §12-молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзножно, но не по-късно от 6 месеца; §32- В Закона за правната помощ, нова ал.4; които влизат в сила от деня на обнародването. §8-чл.6д- В 12 месечен срок от обнародването се създава НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие /ЗИД ЗЗДН/ се приема разширяване на предметния му обхват, като включва и програмите и специализираните услуги за защита на лицата, пострадали от домашно насилие; определяне на целите на закона, частично разширяване на кръга на лицата, които могат да търсят защита по този закон; оптимизиране на производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие в посока на бързина, ефективо правоприлагане и създаване на гаранции за защита интереса на пострадалите, особено когато се касае за жени и деца, както и създаването на правни норми за ангажиране на органите на изпълнителната власт и социалните служби с оглед на създаване на условия за изпълнението на програми за превенция и защита на пострадалите от насилие, както и на специализираните услуги и отговорността на държавата за осъществяване на координация, мониторинг и оценка по отношение на изпълнението на политиките и мерките в областта на превенцията и противодействието на домашното насилие.
Намираме, че Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие е важен инструмент за предприемане на спешни законови промени, за да се постигне в по-пълен обем защита на жертвите на насилие Със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие /ЗИД ЗЗДН/ се приема разширяване на предметния му обхват, като включва определяне на целите на закона, частично разширяване на кръга на лицата, които могат да търсят защита по този закон; оптимизиране на производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие в посока на бързина, ефективо правоприлагане и създаване на гаранции за защита интереса на пострадалите, особено когато се касае за жени и деца, както и създаването на правни норми за ангажиране на органите на изпълнителната власт и социалните служби с оглед на създаване на условия за изпълнението на програми за превенция и защита на пострадалите от насилие, както и на, както и предотвратяване, преследване и премахване на домашното насилие. Промените в ЗИД ЗЗДН са необходими, за да може да се създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на домашното насилие.
Със съжаление обаче отбелязваме, че в чл.3 от ЗЗДН се запазва израза «фактическо съпружеско съжителство», вместо същия да се замени с израза «интимна връзка», с което голяма част от жертвите на насилие и на «фемицид» остават без защита по този закон. Няма и дефиниция, която да определи какво се разбира под израза «фактическо съпружеско съжителство», по смисъла на ЗЗДН. Така, не достигна политическа воля, за може пострадалите като момичето от гр. Стара Загора, И НЕ САМО, да получат незабавна защита по реда на ЗЗДН. Българският законодателен орган е един от малкото, които отказват да приемат в българското законодателство израза «интимна връзка», което е международноправно задължение, произтичащо от юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека по български дела, заведени отжертви на домашно насилие.
В най-новото решение на ЕСПЧ от 23.05.2023г. по дело за домашно насилие -А.Е. срещу България, жалба No53891/20, Съдът признава нарушение на забраната за нечовешко и унизително третиране и уважава жалбата, установява нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС и на чл.14, във вр. с чл.3 от Конвенцията, и присъжда на жалбоподателската обезщетение от 10 000 евро, заради неефективно разследване на сигнала на жалбоподателката. В този казус, Прокуратурата на РБ не разпознава казуса на А.Е (15-годишна към момента на деянието) като попадащ в «условията на домашно насилие», тъй като тя и нейния партньор не живеят трайно заедно. За да установи нарушението, ЕСПЧ извежда 4 мотива, единия от които е именно липсата на термина «интимна връзка» в дефиницията за домашно насилие в България: «тълкувайки закона като изискващ трайно съжителство, както и изискването в закона и двете лица във връзката да са пълнолетни и да са живели заедно поне 2 месеца, трудно може да се оправдае...тъй като така е обречен да филтрира извън приложението си голям брой случаи, в които насилието е нанесено на жена от интимния й партньор» (параграф 97 от решението).
Към момента на обсъждане на ЗИД ЗЗДН в Народното събрание българската ограничителната дефиниция за домашно насилие, само като такова извършено между лица в съжителство, е международно призната за недостатъчна, недостигаща задължителните стандарти и за провал в държавната политика по закрила на жертвите. И въпреки това, не достигна политическа воля и кураж, за да се направи и тази, важна за българското общество крачка, с което извън защитата по ЗЗДН остават много незащитени лица.
Като неправителствена организация, фондация „П.У.Л.С.“ остава непримирима към насилието и в подкрепа на пострадалите, независимо от тяхната възраст, пол, сексуална ориентация, вяра, професия, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Настояваме за справедливи наказания за извършителите на домашно насилие, създаване на условия за координирана и професионална подкрепа на пострадалите от насилие в цялата страна и не на последно място – иницииране на нужните промени в Закона за защита от домашно насилие, които ще зашитят правата на пострадалите от домашно насилие в България.