Психологически последици от трафика

Всеки преживява насилието от трафика по различен и уникален начин. Има обаче някои типични характеристики, които влияят на  преживявнията, а именно:                      

  • Мълчанието. Най-унищожаващата реакция за жертвата. Темата за насилието е тема - табу. С по-голяма сила важи това за темата за трафика. Жените, жертви на трафик полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната травма остава да живее единствено в съзнанието на жертвата.

Резултатът:

  1. Отключване на психично заболяване;
  2. Жертвата се превръща в насилник;
  3. Изграждане на идентичност на жертва.
  • Виктимизацията. Вменяване на чувство за вина у жертвата. В повечето случаи, макар и доброжелателно и несъзнателно по един или друг начин се казва на жертвата, че тя е виновната за случилото и се.

  • Състояние на зависимост. Жените, жертви на трафик се намират в положение, в което никой не ги иска. Много често, те не могат да се върнат в родните си градове, по силата на това, че роднините им се срамуват от това, което им се е случило и не ги искат. Друга причина да не могат да се върнат, е че именно близките им са ги продали на трафиканти и съществува реална опасност, връщайки се там да бъдат продадени отново. Ако успеят да се върнат те носят клеймото на “проститутки” и социалното им обкръжение, гледа на тях като на второ качество хора.

В случай, че жените се върнат в страната бременни, те се озовават в състояние на многофакторно обусловена зависимост. Те не могат да получат майчински, защото не са били в страната, не могат да получат социални помощи, защото нямат лични документи. Трудно могат да намерят работа, защото са бременни и защото им липсва минал трудов опит. В страната ни няма администрация, която да урежда положението на жени в подобно социално положение и обикновено, ако нямат близки, при които да се приютят, те буквално остават на улицата. Какъв е изхода за тях, без подслон, средства за квартира и храна? За някой от тях единствения изохд е да продължат да продават тялото си, за да оцелеят, защото общността не може да ги приеме обратно.

  • Толериране на силните, справящите се, владеещите ситуацията хора от страна на обществото. Когато жертвата на насилие говори за случилото й се, това неминуемо означава да признае първо пред себе си, а след това и пред външния свят, че е била слаба и несправяща се, че не е успяла да контролира ситуацията. Обикновено хората говорят за насилието като се дистанцират от него. За "насилника" и "жертвата" се говори като за бегли познати, те никога не са нашите най-близки приятели, никога това не сме ние самите. Опитваме се да ги отдалечим от себе си, като обвиняваме жертвата в предизвикване на насилието, а не извършителя в злината. Агресивните импулси, които всички хора носят се преписват на насилника, а жертвата често се третира като съучастник на насилието.

  • Придобиване поведението на насилника (Идентификация с агресора)Тъй като жената е малтретирана, упражняващият насилието трафикант се възприема като всемогъщ. За да се справи с чувството на безпомощност, жената  започва да мисли за себе си като за също толкова могъща, колкото е и насилника. По такъв начин тя  се спасява, защото се чувства като човек, който притежава силата и не е нужно да се страхува повече. Има много данни по въпроса как жени, които са били малтретирани по време на трафик, се превъръщат в насилници трафиканткти, като проявяват жестокост в отношенията си с други момичета и жени,вербувайки ги в трафик.

  • Вината. Общоприетата норма, че жертвата е виновна се преживява като лично убеждение. Самообвинението е най-характерната реакция за жертвата на насилие. Често жената се .чувства свръхотговорна за случилото се по начин, който не отговаря на реалната ситуация. Тя се обвинява, че по някакъв начин е предизвикала насилието с действията или мислите си или, че не е могла да го избегне. Самообвинението е свързано със самонаказващо се поведение, завишени изисквания към себе си, самоунижение и пр. Трайното чувство на вина е възможно да предопредели понататъшното поведение на жената. Несъзнателно тя започва да действа от позиция на човек, който заслужава да получава удари.

  • Загуба на вяра в себе си. Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниската и самооценка. Жертвата е "смачкана" психически, чувства се унизена, недостойна, неефективна и дефектна.

  • Психичният конфликт породен от желанието на жената да "забрави" за трафика и насилието, да го изтласка от съзнанието си и да продължи да живее така сякаш никога нищо не се е случвало. Тя може временно да "забрави" насилието, а може да настъпи и пълно забравяне на случилото се. Системната злоупотреба с алкохол или наркотици също може да е следствие на стремежа да се забрави, като се предизвиква състояние на съзнанието, в което се изключват спомените за болезнените преживявания. Отричането дава възможност на жената да оцелее, като не живее непрекъснато с болезнените преживявания. Когато продължи твърде дълго обаче "забравянето" допълнително влошава психологическото разстройство, тъй като не дава възможност да бъде припомнена и преработена травмата и задълбочава изолацията на жертвата от другите хора. От друга страна съществува потребността жената да говори за преживяванията за трафика и по този начин да започне да се разделя с травмата. Невъзможно е да се забрави случилото се и също толкова трудно и невъзможно е то да бъде разказано.

  • Психосоматизацията. Друг начин, чрез който подтиснатите емоции свързани с травмата получават израз е трансформацията им във физически симптоми като: главоболие, прилошаване, виене на свят, диабет, психогенна астма, рак и др.

  • Промяна в междуличностните отношения. Поражда се недоверие в отношенията между хората, които често се изразяват в убеждения като: “Всички мъже са еднакви" "Никой няма да ми помогне. Никой не ме разбира". Жената може да бъде невъздържана и избухлива с обкръжението й, да се изолира, като избягва социални контакти.

  • Пост травматично стресово разстройство. Емоционалното състояние в което изпада жената след трафик, се описва като пост травматично стрестово разстройство. В подобно  състояние емоциите на жената са много интензивни. Връхлитат я  остри спомени от преживените събития, които минават през главата й като действителен филм. Картината в съзнанието й може да е толкова ярка, придружена от усещания за звук, мириз, цвят и чувства, мравучкане и болки по тялото, че жената буквално може да загуби контрол над поведението си, или в този момент да не може да се справи с текущите си дейности. Жената може да не е в състояние да спи и да се храни нормално. Може да изпитва натрапливи мисли.   Жените жертви на трафик, често се връщат към ситуацията на насилие. Те се чувстват принудени да пресъздават момента на травмата. Стремежът към връщане и преповтаряне на сцената може да се сведе само до отделни натрапливи спомени. Травматичното преживяване за жената е толкова болезнено и до такава степен надхвърля капацитетът й за преработка на емоциите, че тя е залята от чувства за безпомощност. Именно от усещането за загуба на контрол идва психологическото травмиране. Многократното преживяване на ситуацията е средство, което тя ползва, за да възстанови контрола на ситуацията  във въображението си. Именно невъзможността жената да държи под контрол хаоса от вътрешният й свят обърква поведението й с околните. Възможно е тя да се държи толкова противоречиво, че околните да я помислят за психично болна. Такъв израз са внезапните гневни избухвания, самонараняващото поведение и др. В повечето случай поведението на жената, не е състояние на психична болест /макар да е възможно жена, оцеляла от трафик да отключи психотичен епизод/, а е  резултат от нелекувани травми от трафика и насилието.   
              
  • Самоубийствени мисли и опити за самоубийство. Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някой жени да сложат край на живота си.

  • Желанието да помагаш на другите. Често пъти това е реакцията, която позволява на жертвата да преодолее травмата. Една възможност е жената, чрез поведението си да търси внимание и помощ. Друга възможност е осъзнавайки своите проблеми, тя да поиска да помогне на други жени със сходни съдби, като първо опита да помогне на себе си, за да бъде в състояние по нататък да помага на другите.

Свържете се с нас

  • (+35976) 60 10 10

  •   (+35976) 60 33 60

  • pulse.women@gmail.com

  • pulse.aids@gmail.com

Банкова сметка за дарения

Получател / Титуляр: Фондация П.У.Л.С.

IBAN: BG54UNCR96601084291413
BIC: UNCRBGSF

Банка: Уникредит Булбанк

Всички права запазени © 2021. Фондация П.У.Л.С. Уеб агенция Kaya Pro Ltd.

Search