Трафикът на хора е процес, в който могат да бъдат разграничени три етапа: набиране; транспортиране (превозване) и експлоатация. Набирането и транспортирането не винаги са принудителни.

• НАБИРАНЕ - Един от често използваните начини за набиране на хора е чрез измама – трафикантите обещават високоплатена работа, женитба, по-добър живот, пари, материално благополучие и придобивки. Най-лесно биват привличани хора, които са уязвими – млади хора, избягали от дома, живеещи на улицата, бедни, хора с проблеми в семействата. Трафикантите обичайно се опитват да се сприятелят с потенциалната жертва, понякога се преструват, че са влюбени. Обикновено, когато създаването на по-близки отношения се окаже безуспешно, те прибягват до отвличане. На този етап те могат да използват още и физическо насилие, заплахи или други форми на принуда.
  
  
• ТРАНСПОРТИРАНЕ - Този етап също може да бъде принудителен – ако жертвата е била отвлечена или заплашена. Трафикантите преместват жертвите далече от дома им, за да могат по-лесно да ги контролират. Ограничават свободата им, като им конфискуват документите и ги правят зависими, намалявайки по този начин възможностите им да се върнат. Когато трафикът е външен, трафикантите транспортират жертвите в чужда страна, където обичайно жертвите не познават никого, не познават езика и културата. Понякога използват фалшиви документи. В повечето случаи жертвите биват препродавани многократно преди достигане на крайната дестинация, нерядко биват изнасилвани.
  
  
• ЕКСПЛОАТАЦИЯ- Трафикираните биват измамени и принудени с цел да бъдат експлоатирани, като се злоупотребява с тях и често живеят в робски условия. Дори тези, които решават да мигрират, за да работят, често не знаят или са били заблудени за условията, при които ще трябва да работят. Много жени и девойки се оказват в ситуация на експлоатация, при която са принудени да работят против волята си - например като домашни помощнички, в цехове и фабрики или в секс-индустрията. Те биват подложени на различни форми на злоупотреба и насилие и загубват контрола върху живота си. Някои от жените и децата биват принуждавани да работят в секс индустрията, а други - в организираната просия, като прислужници в частни домове, в шивашката, риболовната и минната индустрия, във ферми и плантации, като често биват въвличани и в престъпни дейности. 
  
  В повечето случаи трудовите условия са тежки, не се спазват изискванията за безопасност, заплащането е много ниско и сериозно се различава от първоначално договореното, то бива забавяно и използвано за изнудване на работещите, често е налице и сексуален тормоз. Работят дълги часове, отнети са правата им на почивка и медицински грижи, не могат да разчитат и на грижата и защитата на семействата си. 
  
  Жертвите на трафик, тотално загубват контрола върху живота си. Това се случва чрез използването на система от психологическо, физическо и сексуално насилие върху тях. Това ги обезсилва и прави почти невъзможно напускането на ситуацията. „Работодателите” забраняват напускането на помещенията, където жертвите обичайно и работят, и живеят. Често те ги заплашват, че ще наранят семейството и близките им, че ще ги предадат на полицията или имиграционните власти и че ще бъдат арестувани, а трафикираните са уязвими, тъй като са им били отнети или не притежават легални документи за влизане и пребиваване в страната. Жертвите биват манипулирани с „дълговете”, които са натрупали за разходите по пътуването си, фалшивите документи, храната и т.н. Тези дългове обаче никога не могат да бъдат платени, тъй като размерът им постоянно се покачва и това е едно от средствата жертвата да бъде контролирана.