Всеки опит детето да бъде принудено против волята му, да прави секс по време или по начин, който не желае и изобщо не го иска. Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта и т.н. Също така, под сексуално насилие се разбира: сексуално общуване с дете, извършено от член на семейството или от човек, които се грижи за детето, съсед или непознат.

Жертви на сексуално насилие могат да бъдат момичета или момчета от различна възраст. Сексуалното насилие включва физическо проникване в тялото на детето (изнасилване или опит за изнасилване), както и всички други сексуализирани действия, като разголване на детето, опипване, “галене”, “игра” с половите органи, целувки извършени по сексуален начин, блудство, въвличане в порнографски снимки и пр. Сексуалното насилие може да бъде комбинирано и с психическо насилие – съзнателно разголване пред детето, манипулиране чрез разговори на сексуални теми, употреба на цинизми, показване на порнографски материали.

Сексуалната злоупотреба е възможно да е извършена от член на семейството - човек с авторитет като баща, чичо, втори баща - в някой случаи момчетата са подложени на тежко сексуално насилие и от своите майки.

Често сексуалното насилие е упражнено от връстници в училище и приятели. Близките на семейството и приятелите са хора, на които детето има доверие, за да изпълни това, което искат от него. Сексуално насилие би могло да бъде извършено на всякакви непознати места от непознати и на познати места от познати лица.

Възможно е и сексуално насилие по повод на етническо, расово разделение или заради хомосексуална ориентация – съществува нагласа, че ромите, турците и дори хомосексуално ориентираните са “втора ръка” хора, не са като другите деца. Именно това виждане предразполага тези деца, да стават често жертва на сексуално насилие.

Сексуалното насилие се определя като недопустимо поведение, основано на пола, което е неприемливо, нежелано и обидно. Това поведение може да бъде пасивно или активно и да се изразява във:

• цинични шеги
• намеци за външността, които карат детето да се чувства неудобно
• нежелани докосвания
• нежелано сексуално внимание
• обиди или подигравки от сексуално естество
• показване на порнографски материали
• принуда за сексуални контакти
• изнасилване

Много често насилниците подчиняват децата чрез сплашване или подкупване. Целта е детето да обещае да не казва на никого за станалото. Ако извършителят е член на семейството или близък роднина, околните изпитват чувства на вина, което може да ги подтикне да прикриват станалото и да не назовават акта на сексуална злоупотреба.

• Сексуално насилие от брат или сестра - обикновено по-големи.
• Сексуално насилие извън семейството – съсед, приятел или познат на семейството.
• Сексуално насилие от непознат на улицата- човек, който може да нападне детето на пътя, докато говори по уличен телефон, докато се прибира от училище да го завлече в колата си и др.
• Сексуално насилие от /хетеро/хомосексуален/ човек - възможно е бидейки грижовен и показвайки любов към детето, правейки му подаръци, насилникът да иска в замяна сексуални контакти, за които детето не е готово или изобщо да не ги желае.
• Сексуално насилие по повод на етническо, расово разделение или заради хомосексуална ориентация – съществува нагласа, че ромите, турците и дори хомосексуално ориентираните са “втора ръка” хора, не са като другите деца. Именно това виждане предразполага тази деца хора, да стават често жертва на сексуално насилие.

Физическа реакция:

• Болки по цялото тяло - най-често силно травмирани са гърдите, влагалището, ануса, гърлото, ръцете, краката.

• Разстройство на храненето - значително намаляване на апетита, загуба на вкусови качества, гадене, позиви за повръщане.

• Симптоми свързани с атакуваните зони, смущения в съответните области, които е възможно да продължат дълго време.

Емоционална реакция след преживяно сексуално насилие:

• Децата се чувстват виновни и се самообвиняват. Самообвинението е свързано със самонаказващо се поведение, завишени изисквани към себе си, самоунижение и пр. Трайното чувство на вина предопределя понататъшното поведение на детето. Несъзнателно то започва да действа от позиция на човек, който заслужава да получава удари.

• Страх от физическо нараняване. Притесняват се, че тялото им е увредено и че могат да заболеят от тежка или неизлечима болест.

• Друга посока на чувствата е гняв, желание за отмъщение и дори за убийство, омраза.

• След сексуално насилие много деца усещат, че чувствата им не съответстват на ситуациите, в които се намират, по отношение на хора и житейски събития, и това силно ги притеснява. Обясняват, че са много раздразнителни, чувстват се несигурни и са предпазливи и подозрителни спрямо другите. Стремежът към връщане и преповтаряне на сцената може да се сведе само до отделен натраплив спомен. Но в някои случаи се променя цялостната ориентация на поведението на детето, като то се стреми несъзнателно отново да попадне в рискови ситуации или отношения.

• Разстройства в съня – трудно заспиване или прекомерно ранно събуждане, кошмари, свързани със сцената на изнасилването или видоизменени вариации, при които самото дете е извършител на насилието.

• Фобии - изблици на вътрешна паника, страх, вдървяване на мускулите на тялото, които продължават от няколко секунди до минути, страх от оставане сам, от тълпи хора, неприязън към сексуални отношения. Най-тежки са случаите, при насилие над деца които нямат предишен сексуален опит.

Често пострадалите се опитват да не мислят за акта на изнасилването, но той непрекъснато ги преследва. Обикновено те мислят за това как биха могли да предотвратят събитието и разиграват в съзнанието си множество варианти за успешно справяне със ситуацията на насилие. Това ги кара да се чувстват виновни. Някои успяват да се спасят от това чувство като приемат, че са изпълнявали желанието на насилника, защото в противен случай са щели да бъдат бити или убити.

Възможно е детето да мисли в посока оправдаване на насилника, да смята, че го е направил защото е бил пиян, защото е много чувствителен и се е почувствал наранен, защото е бил объркан и други. По този начин объркването в детето става още по-голямо, защото не е наясно, че са нарушени неговите лични човешки права.