Домашно насилие

Домашното насилие - причина за травматичен стрес при децата

Инцидентите свързани с насилие в човешкото поведение непрекъснато присъстват като форма на комуникация между хората. Това налага необходимостта от разкриване на когнитивните и емоционални щети от домашното насилие, особено при децата. Травматичният стрес при децата се проявява в случаи, които са толкова екстремални, че се запечатват в тяхното съзнание и продължават да живеят там. Такива случаи обикновено са  свързани с неочаквани и неконтролируеми ситуации на насилие, които премахват чувството за защитеност и сигурност на личността.

Определени са „Тип1” и „Тип2” травматични ситуации. Травматичните случаи, които са единични и кратковременни се определят като  Тип 1. Травматичните случаи, които включват продължителни действия (хронично насилие и виктимизиране), като детското сексуално насилие например, се определят като травми Тип2. Изследванията показват, че тази втора форма причинява сериозни функционални последици върху личността.  С повтарящото се хронично излагане на травматични преживявания, една част от децата, развиват т.нар. посттравматично стресово разстройство (ПТСР). То включва специфични модели на отбягване и хипервъзбудимост. Хора с ПТСР често започват  да организират целия си живот около травмата, в резултат на което се появяват различни междуличностови и образователни проблеми. Важно е да се отбележи, че симптомите на ПТСР варират значително при различните  индивиди. Обикновено при ПТСР травматичните преживявания, се изживяват отново и отново, като е налице  стремеж за постоянно отбягване на ситуациите, които се асоциират с травмата. Често пъти жертвата става хипервъзбудима и свръхтревожна. Нейните емоционални реакции включват вина, яд, раздразнителност, тревога, враждебност и депресия. Чувствата и са свързани с травматичните преживявания, налице е понижено самочувствие, страх от загуба на контрол и повторение на травмата. Често пъти има нарушение на съня, поява на кошмари и психосоматични оплаквания.

 

ВЪЗМОЖНИ ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ ПОКАЗВАЩИ НАЛИЧИЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ПРИ ДЕЦА И ЮНОШИ

Децата, които живеят в ситуация на домашно насилие, ако не се подложат на терапевтични интервенции са заплашени от развиване на девиантно поведение,  напускане или изключване от училище и трудности в общуването.

Децата могат да показват широк кръг от реакции при прояви на насилие в дома.  По-малките деца (в детска градина  или предучилищна възраст) много често не разбират значението на малтретирането, което виждат и вярват, че са направили нещо нередно. Самообвинението може да доведе до чувство на вина, притеснение и ужас. Важно е да се отбележи, че децата, особено по-малките, обикновено нямат способност да изразяват своите чувства вербално. Следователно, изразяването на тези емоции най-често става чрез тяхното поведение. Те могат да станат затворени в себе си, неконтактни  и да показват регресивни прояви, затруднения при хранене и спане, проблеми с концентрацията, психосоматични симптоми (като главоболие и пр.).

За разлика от по-малките деца, тийнейджърите и юношите обикновено имат по-голяма способност да вербализират негативните емоции. Юношите, жертви на домашно насилие могат да покажат загуба на интерес в социалната активност, ниско самочувствие, девиантни прояви в училище. Също така при тях често се наблюдават поведенчески реакции като: раздразнение, избухливост, сбивания с връстници или с братя и сестри, внезапни удари, ритане на предмети, изтезаване на животни, опити да се постигат собствените желания чрез заплахи и  насилие („Дай ми химикалката или ще те ударя”), опит да се привлече внимание чрез удряне, ритане, тормоз над членовете на семейството. Юношите, жертви на домашно насилие често пъти са изправени пред риск от провал в образованието, изключване от училище, извършване на криминални прояви. Обикновено момичетата са по-склонни да показват отхвърляне, което увеличава риска да бъдат ”пропуснати” и да не бъдат разпознати като деца в риск.  

Световните изследвания сочат, че между 1/3 до 1/5 от всички тийнейджъри са били насилвани от техните родители вербално,  емоционално, сексуално и/или физически.

Между 30% и 50% от тези взаимоотношения могат да се проявят в същия кръговрат, в техните бъдещи семейни взаимоотношения.

Свържете се с нас

  • (+35976) 60 10 10

  •   (+35976) 60 33 60

  • pulse.women@gmail.com

  • pulse.aids@gmail.com

Банкова сметка за дарения

Получател / Титуляр:

Фондация П.У.Л.С.

IBAN: BG54UNCR96601084291413
BIC: UNCRBGSF

Банка: Уникредит Булбанк

Всички права запазени © 2019. Фондация П.У.Л.С. Уеб агенция Kaya Pro Ltd.

Search