Важно е да знаем, че дете, жертва на сексуално насилие не може да каже какво му се случва и какво преживява, защото получава редовни заплахи от своя насилник. Жертви на сексуално насилие могат да бъдат както деца, така и пеленачета. Затова детето ще избере свои начини да изрази своето страдание. Важно е ние да бъдем внимателни относно сигналите му.

Те могат да бъдат:

• Отказ да се храни и да общува
• Нощно напикаване
• Сексуални жестове или жестове наподобяващи мастурбиране
• Сексуални жестове към други деца
• Рисунки със символични репрезантации на сексуални сцени или генитали
• Бягства
• Кошмари
• Стимулиране на гениталните зони
• Кражби
• Заспиване в клас
• Спад на училищния успех

За да може детето да проговори за проблема, е необходимо то да има насреща си човек, който е готов да изслуша и да чуе непоносимото.

А. се престрашила да говори два пъти за това, което е преживяла. Била е подложена на инцест (кръвосмешение) от 6 годишна възраст Потърсила помощ от най-добрата си приятелка в училище и от една възрастна съседка, чак когато навършила 14 години. Никога не говорила директно за проблема с майка си или с друг член от семейството. Съседката обаче говорила с майката на А..

Ако детето се довери

Дайте си сметка за силата и смелостта, които детето трябва да мобилизира, за да говори за инцеста (сексуално насилие в семейството, извършвано от един от родителите). То трябва да наруши забраните на насилника и да пристъпи заплахите му за тежко наказание или дори смърт. Освен това то поема риска да не бъде чуто и в крайна сметка да не му повярват. За жалост това се случва. Затова ако едно дете поеме риска да говори, не мислете, че го прави за да предизвика просто вашия интерес. То казва истината. Недейте да проявявате съмнения или упреци, като ”защо нищо не си казал до сега?”, ”това не е възможно!” ”да не си се объркал нещо, май гледаш много до късно телевизия” и пр.

След като детето проговори, не го оставяйте само

Това се отнася за майките, които разбират, че техните деца са жертва на инцест.

В такава ситуация няма място за обмисляне на други алтернативи, като да поговорите с насилника и да го убедите да не прави повече така; да накарате насилника да обещае, че повече няма да посяга на детето; да му помогнете да проумее какво върши, така че той да се разкае и никога повече да не си помисля да постъпва така.

Необходимо е незабавно да се уведомят Детска педагогическа стая и отдела за „Закрила на детето”, за да бъде потърсена отговорност от извършителя.

След като майките повярват на децата си и инициират връзки с институции за разрешаването на този проблем, децата заживяват с преживяването, че нуждата им да получат възмездие за болката си ще бъде удовлетворена. Това е първият етап от възстановяването на детето.

Следващият етап е свързан с нуждата на детето от психологическа помощ и грижа. Останалите членове на семейство също са засегнати от инцеста. След като бъде разбулена тайната и се намесят институции, понякога се случва майките да не говорят за случилото се и дори да го отричат. По този начин децата остават сами в носенето на травмата. Възможно е майките да не са в състояние да придружават децата си в институциите, тъй като самите те имат нужда от подкрепа.

Според всички изследвания в света повече от 90% от децата разказващи за сексуално насилие казват истината. Те описват подробни детайли от реалистични сексуални сцени, които не биха могли да познават от медийното пространство. Показват отвращение, срам, безпокойство и притеснение,   разказвайки за принудата от извършителя, заплашващ ги да пазят тайната. В редица случай, в които няма сексуално насилие, и детето се чувства затруднено около подобен проблем, става ясно че е на лице конфликт между родителите. В тези случаи цялото семейство се нуждае от подкрепа.

КАКВО Е СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ

Сексуалното насилие е докосване на част от тялото на детето, като пениса, вагината или гърдите. Но човека, който го докосва, се държи така, сякаш не е от значение, че докосва там, където за детето мястото е интимно и съкровено. Сексуалното насилие също може да означава, че по-възрастен човек, показва на детето нещо, което то няма желание да види. Ако юноша предлага на дете да го гледа как мастурбира (т.е. да играе с пениса си) това е сексуално насилие, извършвано над детето. Ако възрастен човек предлага на дете да гледат филми, в които хората стимулират един на друг половите си органи, това също е сексуално насилие.

Трябва да знаете, че сте били жертва на сексуално насилие ако:

• докосванията извършвани по интимни части на тялото ви не са случайни и човека който ви посяга, го прави нарочно.
• чувствали сте се зле и неудобно, като резултат от тези докосвания.
• човекът, които ви докосва, ви кара да пазите тайна

Л. се чувствала едновременно неловко възбудена, уплашена и объркана. Тя била жертва на сексуално насилие. След като взела решение, че не иска повече да прави това, тя казала на майка си. Майка й много се ядосала на втория баща на Л. и го изгонила.

ТРЯВА ЛИ ДА СПОДЕЛИТЕ С НЯКОЙ, ЧЕ СТЕ ЖЕРТВА НА СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ

Добра идея е да кажете на някой възрастен, че сте жертва на сексуално насилие или, че сте били жертва в миналото ви.   Това дава възможност, човека да ви помогне като прекрати насилието извършвано над вас. Друга причина да кажете на някой, би могла да бъде да се освободите от тежестта да пазите страшната тайна само за себе си, тъй като да живеете с нея вероятно е много трудно и мъчително. Ще се почувствате по-добре ако намерите сили и смелост да споделите проблема си с някой.

Необходимо е да бъдете внимателни и съобразителни! Трябва да се уверите, че този, на когото изберете да разкажете за проблема, ще има желание и ще е в състояние да ви помогне. Този материал би могъл да ви помогне да се решите, кой е най-подходящият човек за вас.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ЧОВЕКА, НА КОГОТО СЕ ДОВЕРЯВАМ?

След като разкажете на някой възрастен, че сте жертва на сексуално насилие, той трябва да съобщи на Отдела за закрила на детето, на полицията или на социален работник от организация в защита на хора, жертви на насилие. Според закона за закрила на детето, всеки човек е длъжен да подаде сигнал, след като знае за случило се сексуално насилие над дете. Законът за закрила на детето съществува съобразно убеждението, че всяко дете трябва да бъде предпазвано от сексуално насилие.

КАКВО БИХА МОГЛИ ДА НАПРАВЯТ СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ?

След като възрастният подаде сигнал в отдела за ”Закрила на детето”, социалните работници следва да се погрижат и да проучат случая. Социалният работник ще ви разпита, като подбере такова място, на което да се чувствате в безопасност. Ще ви помоли да разкажете със свои думи, какво ви се е случило. Целта е да разкажете своята версия за нещата а не това, което някой ви е казал да обяснявате. Ако нямате отговор на някой въпрос, кажете „не знам”! Ако има неща, които не си спомняте, кажете „не си спомням”! Понякога децата смятат, че трябва да отговарят на всички въпроси. Но не е необходимо да отговаряте на социалният работник като на изпит. Не сте длъжни да отговаряте на всички въпроси. Ако се страхувате да говорите, социалният работник би ви попитал от какво се страхувате. Този въпрос е от голямо значение, защото насилникът би могъл да ви заплашва, че ще се случи нещо лошо, ако разкриете тайната. На края на интервюто социалният работник би могъл да ви попита дали познавате и други деца, които са били жертви на сексуално насилие от същия човек. Той би могъл да ви попита дали не сте били жертва на сексуално насилие и от някой друг човек. Също така социалният работник, както и инспекторът от детска педагогическа стая биха могли да ви отведат на гинекологичен преглед, на преглед при личният лекар, или в съдебна медицина ако е необходимо. По-често децата не са засегнати физиологично от сексуалното насилие, освен ако насилника не е проникнал в тях в ануса или вагината им, с пенис или с друг предмет. Друга задача на социалният работник от отдела за „Закрила на детето” е да се погрижи да се срещнете с консултант, който може да ви помогне да преодолеете последиците от сексуалното насилие. Консултанта е човек, който работи с деца, преживели сексуално насилие. Ако вие сте преживели сексуално насилие е възможно да се чувствате виновни и объркани, макар да не е ваша грешката. Организациите за работа с деца, жертви на насилие ще ви помогнат да се освободите от неприятните чувства и да си изясните обърканите мисли и чувства. Там е мястото, където можете да обсъдите възможността след време (след като полицията събере доказателствен материал за делото и бъде уведомен отдела за „Закрила на детето”) да дадете показания за случилото се в съда.