Домашното насилие засяга всяко четвърто семейство в България (по данни на Ноема). Пострадалите от домашно насилие живеят в непрекъснат страх и ужас, срам и вина, вярвайки, че няма кой да им помогне.

Научете повече за някои от най-често срещаните форми на домашно насилие.

Формите на домашно насилие са безкрайни. Последиците от него също. Всеки човек преживява по различен и уникален начин ситуацията на насилие, в която се намира. Въпреки това има някои типични реакции в поведението на хората, преживели насилие от страна на партньор.

Мълчанието. Най-унищожаващата за пострадалия човек реакция. Насилието в семейството е тема - табу.  Жертвите на домашно насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието им.

Вътрешното противоречие  е породено от желанието на жертвата да “забрави” за насилието, да го изтрие  от съзнанието си и да продължи да живее така сякаш никога не се е случило и от друга страна  потребността и да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени. Трудно е, почти невъзможно да се забрави случилото се и също толкова трудно и невъзможно е то да бъде разказано.

Вината.  Общоприетата норма, че жертвата е виновна се преживява като лично убеждение. Човекът, претърпял домашно насилие започва да живее с мисълта, че предизвиква насилието и с вярата, че ако се промени и стане “по-добра” насилието ще спре.

Загуба на вяра в себе си. Пострадалият човек изпитва безпомощност, пасивене, неспособен да се справи без помощ. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна,  дефектна.

Състояние на зависимост. Живеещите в постоянна среда на домашно насилие се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жертвата да остане при упражняващия насилие.

Противоречиви чувства. Често пострадалият човек от домашно насилие все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост  прави пострадалото лице нерешително. 

Промяна в междуличностните отношения. Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразяват в убеждения свързани най-вече с отношението на жената към мъжа, като – „Всички мъже са еднакви” ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същия като предишния”  “Никой няма да ми помогне”. Контакта с децата също може да претърпи промени. Жената може да бъде невъздържана и избухлива с тях, да и дотягат и да се чувства виновна за това.

Самоубийствени мисли и опити за самоубийство. Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някой жертви да сложат край на живота си.

Кризата. Емоционалното състояние в което изпада жертвата след акт на домашно насилие често се описва като криза. В това състояние емоциите на пострадалия са много интензивни, страховете са много засилени, жертвата е много объркана и има риск околните да я помислят за психично болна. Това е състояние на пълна обърканост и царящ хаос в мислите и чувствата на жертвата.

“Крайният резултат от насилието е, че жертвата е с осакатена, непълноценна вътрешна сигурност.
За жертвата на насилие светът е по-враждебно и несигурно място отколкото за всеки друг.”

Потърсете помощ.

Кризисни центрове и консултативни кабинети, предлагащи помощ за пострадали от насилие в България.

Материалът е публикуван в рамките проект „Център за превенция и рехабилитация на хора, пострадали и извършители на домашно насилие, и  интеграцията им в семейството и обществото.“ който се реализира с договор за предоставяне на безвъзмездна  финансова помощ с рег. № 93-00-161/20/08.06.2020, сключен с Министерство на правосъдието.